Колекционерът Камен Васевски: Още жалея за тази картина на Тома Трифоновски

Портрет Тома ТрифоновскиТома Трифоновски, Портрет, масло/платно притежание на Сливенската художествена галерия Помня ли и това? Че как да не го помня – то беше незабравимо, с голяма емоционална наситеност и заредено с обещаващо дружелюбие. Едва ли изтече седмица от моето първо чудесно гостуване в историческия северен град, когато Кольо Попов ми позвъни по телефона:
– Камене, Томата се върна от София. Ела в Плевен още утре. Аз ще те заведа при него. Сега той работи над един дамски портрет.Ти ще можеш да го придобиеш.Чакам те.
Отговорих лаконично на Попов:
– Чакай ме, приятелю. Утре предиобед пристигам.
Там, в прегръдката на Скобелевия парк, бе ателието на Тома Трифоновски.3 Когато Кольо ме заведе при известния майстор, той бе солидно седнал пред статива си и доизграждаше своята нова творба – обобщен дамски портрет. Погълнат от работата си, художникът комай не усети, че сме при него. Затуй Попов му каза:
– Тома, ние сме вече в твоята светая светих.
Трифоновски трепна като от прекъснат сън, изправи се и тръгна към нас.
– Запознайте се. Това е Камен Васевски, за когото ти говорих – Кольо подчерта присъствието ми.
Живописецът тутакси ми протегна ръка, поизцапана от боите:
– О-о, драго ми е, драго ми е, че се срещам с нов мой почитател! – Тези обикновени думи на Трифоновски вървяха заедно с усмивката му – неширока, но естествена и топла.
Макар да знаех някои от платната му, него никъде до този момент не бях виждал. Затова набързо го измерих с погледа си: повече висок, нежели среден на ръст, силно втален, слаболик, с живи очи, с коса , пусната почти до върха на раменете му, несресана и непригладена, а артистично разбъркана.
Като сложи една връз друга двете си ръце на върха на своята глава, домакинът предложи:
– Ей сега ще ви направя по едно кафе. И, докато го изпиете, аз ще доизкусуря картината.
Така стана – Трифоновски довърши творбата си. Тя грабна очите ми: Силно червената гама се открояваше над останалите. Тя правеше обобщения женски портрет значим, достоен да влезе в ръцете на оня, които обича изкуството.
– Харесвате ли го? Ако го харесвате, другото ще уредим лесно…
Изразих възторга си с много лъстителни думи. Почти подир всяка забележителният живописец стидно премигваше и повтаряше:
– Радвам се, радвам се, че одобрявате портрета ми. Има обаче едно неудобство – той е още мокър – как ще го занесете до Сливен в този му вид?
Попов побърза да се намеси:
– Тома, ще го опаковаш така, че да не се размаже боята.
Авторът скочи на мига и, като се озова в един от ъглите на ателието си, почна да рови купчина от хартии и велпапе. Кольо го насърчи:
– Оттам, оттам избери нужното и загръщай внимателно картината.
Когато всички свърши, когато броих и парите ,художникът ми подаде картината и не пропусна на каже:4
– Нека Ви е честита! 5
Надявам се пак да се видимsliven

Камен Васевски открива юбилейна изложба на Тома Трифоновски в Сливен през 2012 г Отляво Даниела Ненчева/шеф на Художсетвената галерия в Сливен/ отдясно Светлана Трфиновоска/съпруга на хузожника/3.За Котел, картината и 2 –те петдесетолевки
Течеше времето досущ като пълноводна река – ту равно и гладко, ту бурливо и стряскащо.
Аз бързо се сближих с Трифоновски. Нашата близост скоро прерасна в крепко приятелство. Това стана възможно благодарение на неговите човешки качества – достъпност и откритост, добронамереност и сговорчивост.
Улеснен от постигнатото, аз често го търсех по телефона в Плевен и водих безкрайни разговори за какво ли не, в центъра на които стоеше моята колекционерска жажда да придобивам още и още картини от този одарен автор 6 и с това да едрее делът му в личната ми сбирка. То се знае, че художникът ми се обаждаше било да ме чуе, било да ми поиска съдействие за неща от неговия творчески живот.
Веднъж Томата ми довери, че предприятие в Котел му закупило картина, но повече от година-две не уреждало сметката си, която не била дребна – възлизала на 1200 лева. Деликатен и политичен, в края на разговора ни моят нов приятел ме попита:
– Камене, би ли се намесил в случая: да идеш лично в Котел, да се срещнеш с директора на предприятието-купувач и да го помолиш да преведе парите на Съюза на художниците, откъдето сетне аз ще си ги получа по съществуващите правила?
– Дадено, майсторе! Ще се опитам да оправя работата.
Трифоновски се възрадва на моята готовност и се изпълни с очакване.
Подир два-три дни се озовах при шефа на предприятието, придобило творбата на художника, ала не уредило борча си не поради липса на пари, а от немара. Разговорът ми беше кратък – котленецът бе готов да преведе парите на СБХ без протакане и без задръжки, ала поиска от мене да взема съгласието на окръжния му шеф в Сливен. Потърсих този началник без да се бавя. 7 И той се разпореди, след което парите бяха преведени на СБХ. Направил това, експедитивният сливенски началник, макар да не бе пристрастен към изкуството, ме помоли да взема картината на Трифоновски оттам, където беше, и да му я занеса – той да украси кабинета си с нея, а не оня, неговия подчинен, който не знаеше какво е влязло в ръцете му. Изпълних искането, с личния си автомобил взех платното и го предадох на сливенския шеф, който с гордост го окачи в служебната си стая.8 Потребно ли е да казвам, стореното от мене трогна дълбоко сърцето на Тома Трифоновски – той ми благодари, като ми каза, че пак ще ме потърси след седмица-две.
И наистина, щом изтече този срок, майсторът ме помоли да ида в София, да го подиря в еди-кой си ден и час, на еди-кое си място. Озовах се. И разбрах, че това място е някогашното ателие на великия художник Стоян Венев, където живееше на квартира с Елена Чубрикува/кандидатстудентка специалност „Сценография”в ХА/ бъдещата му съпруга Светлана Методиева, която тогава кандидатстваше в Художествената академия в специалността „Изкуствознание”.
Там стоях повече от час.
Повече от час разглеждах 40-50 картини, приготвени от автора им за изложба в Кипър. От внушителната купчина Трифоновски отдели три платна: дамски портрет, натюрморт и композиция.
– Камене, – рече ми той – избери си една. Давам ти я като премия, задето ми помогна за ония пари, котленските. Ти ако не беше, нямаше да ги получа.
Изпитах стидност, от която се изчервих.
– Ама, Тома, как така без пари!?
Последва почти повелително:
– Избирай, моля те. За пари не говори. Пари ще ми дадеш за друга творба, щом решиш пак да привлечеш нещо в колекцията си.
И аз избрах – не натюрморта, не композицията, а дамския портрет – нали вече имах едно от хубавите момичета на майстора, силно желаех да притежавам и второ – да си правят компания.
И радват очите ми с неизмеримата си женска прелест. Когато се разделяхме на вратата на бившето Венево ателие, аз мушнах в джоба на Трифоновски две петдесетолевки:
– Моля те, не ми ги връщай, почерпи себе си и моите нови приятели в Плевен.
Творецът на цветни хармонии се усмихна и рече:
– Така може.
4.Още жалея за тази картина
Трябва да кажа без колебание на духа: Тома Трифоновски бе не само ярко талантлив живописец, у когото качеството на произведението му беше винаги на завидна висота, но заедно с това той беше и продуктивен художник. Отдаден без остатък на щастливата си участ да бъде изцяло в света на творчеството си, този автор редеше изложба подир изложба както в Българско, така и в Странство. Радостта си от това той споделяше както с близките си, така и със своите приятели и колекционери.
Аз съм бивал на немалко негови самостоятелни изложби. Помня ги, оставил съм в бележниците си и в моите дневници записки, редове и страници. Най-общо ще се спра само на някои.
През месец май на 1993 г. той биде поканен да нареди свои картини в галерия „Тим компакт” в Стария Пловдив. Мястото беше живописно и магнетично. Велелепни къщи, с неизразима гиздавост, стръмни улички и улици с калдъръм, които в далечното някога са създавани от баш майстори; малки и недотам малки дворове предлагаха уютност и интимност. В тази редица беше и къщата, дето засияха платната на Трифоновски. Допълнение към нея бе и дворът – непросторен, терасовиден, осеян с храсти и дървета, от които се изливаше непрестанно зелена светлина.
Откриването стана на обяд. Слово, сгъстено, но нелишено от заслужена възхвала на Тома Трифоновски, произнесе неговият даровит колега Йоан Левиев. 9
В злачния двор на галерия „Тим компакт” беше обядът, съпроводен със солидна почерпка. Дошлите на събитието бяха се събрали по няколко души на маса. Изискано облечени, млади, весели и стройни мъже безспирно сновяха между масите, доливайки вино, носейки изстуден сок и плодове. Общо взето диалозите бяха тихи, само от време на време проехтяваше дразнещо гръмкият глас на Димитър Киров: „Моето вино е топло. Искам ледено вино.” 10
Когато започна да приижда вечерта, десетина, че и повече души, се прехвърлихме в една голяма къща, обитавана някога от дядо Петко Рачов Славейков. Там нощуваха Тома Трифоновски, неговите близки, приятели и роднините му, дошли за изложбата. На това място прекарах нощта и аз. Но додето всеки се пренесе в постелята си, тръгнаха пак пиенето и веселбата. Там имаше кръшни танци и акробатически изпълнения. В тях главни фигури бяха двете дъщери на художника – Елена Трифоновски и Невена Трифоновска. 11
Изложбата, която изтъквам, беше една от най-силните изложби в пътя на художника. От платната голяма част се откупиха. Откупи се и необикновеният натюрморт, който бях харесал за сбирката си: стомна и до нея съдина за вода. Творбата бе наситена с опияняваща зелена гама – изчистена и приглушена.
Още жаля за нея, задето се изплъзна от ръцете ми.
Тогава и днес утеха са ми думите на мъдреца: „На този свят не можем да притежаваме всичко, което поискаме.”

Томата на Охридското езеро 2006 г.5. Анкетата във Врачанското ателие
Когато в края на осемдесетте години на отходилото столетие ускорено подготвях анкетите си с наши именити живописци с цел да приключа трилогията си за тях 12 , аз на няколко пъти се уточнявах с художника кога да започна работа с него. Достъпен и любезен, той всякога ми отговаряше:
– Камене, заповядай, когато поискаш.
Помня, че му изпратих въпросите си, придружени с писмо, през 1987 г. в Плевен. От записките сега установявам, че това е било през есента на поменатата година. По разни причини срещата ми с твореца все се отлагаше. Сетне той ми се обади, че напуснал Плевен и заживял във Враца с младата си булка Светлана. Между нас последваха нови уговорки да ида във Враца – там да направя анкетата с него.
И на 17 март 1988 г. 13 аз се озовах във Враца, където лесно намерих приятеля си – той се бе установил в една просторна мансарда на жилищен блок, собственост на българските железници /на община Враца и българските железници б.р./, която се намираше на хвърлей място от самата железопътна гара.
И за мене, и за Томата, и близките му двата дена, които прекарах там, останаха паметни. Заедно с основната работа – анкетата, имах срещи с негови колеги, видях техни картини. С даровития живописец Тодор Ваков се уговорих да закупя негов ранен дамски портрет. 14 Не един път с Трифоновски правехме разходки из Враца – място, където преди това бях попадал само веднъж през живота си.
Сега, като препрочитам анкетата си с този бележит автор, виждам нейните достойнства – любопитни животописни моменти, ярки черти от творческата му лаборатория, оригинални негови размишления за изкуството и живота. Това мое първо посещение у Томата във Враца биде последвано от още няколко – за едно от тях ще разкажа лапидарно по-нататък.
Художникът не пусна корен във Враца – той се премести в столицата. В нея остана до края на живота си.15
6.За колекционерите, художника и
парите
Тома Трифоновски обичаше Сливен. Градът се радваше на неговото изкуство. Той посрещаше с голям интерес експозициите, които се устройваха. 16 От някои събития в духовния живот на Сливен художникът беше неотделим. Сред тях изпъкват ежегодните експозиции „Сливенски огньове. Живопис – малък формат”. Тяхната редица беше усмъртена от хаоса и вандализма, които ни споходиха след 10 ноември 1989 г. Тогава, през онази година, Трифоновски участва в изложбата с три картини. Още ги помня – два дамски портрета и един натюрморт. Преди да изпрати творбите си за журиране в Сливен, художникът ми се обади от Враца, натоварвайки ме с малка дружеска мисия – да разговарям с Петър Щилиянов,17 тогава ръководител на галерията в Сливен, да закупи за фонда едно от трите платна срещу задължението авторът да даде друго като премия на Петър. Понеже Щилиянов отдавна желаеше да придобие картина от живописеца по лесен начин, начаса се съгласи. Нещо повече – преди да бъдат наредени платната, той избра най-хубавата картина на Трифоновски, пускайки в ход изпитания си номер – сложи етикет на рамката: „Собственост”. С това Щилиянов препречи пътя на оня купувач, който би поискал да се сдобие с творбата. Всичко протече в съгласие с уговорката, на която аз бях двигател – Петър Щилиянов взе за себе си избрания портрет (най-живописния, най-звучния), другия го сложи във фонда на галерията срещу ангажимента без протакане да преведе парите на автора, който спешно се нуждаеше от тях.
Да, ама не. Щилиянов по щилияновски влачеше дълга на галерията към Трифоновски, без за миг да изпита чоглавост, че е взел премия за нещо, което следва да уреди.
На гъсто, на гъсто Томата ми се обаждаше от Враца да натискам Петър да му изпрати парите за картината, купена от галерията с ясна уговорка.
И аз го натисках до изнемога. Щилиянов обещаваше, но не изпълняваше. А в това време Нежната революция топеше срещнатото по пътя си, в това число и финикийските знаци – от добри, цените ставаха нищожни. И когато всичко се срина, чак тогава Петър благоволи да прати парите на художника, които бяха сведени до купчина левчета.
Това чрезмерно огорчи Тома Трифоновски. Дълго време той не искаше нито да види Щилиянов, нито да разговаря с него. Ала туй омаскаряване на колекционера, който лесно придобиваше платна, не го смущаваше. Подир години, вече на софийски терен, решил пак да ограби живописеца. Как? И точно къде?( Виж бележката в точка 18 – К.В.)
На последното издание на изложбата „Сливенски огньове. Живопис – малън формат’89” Трифоновски дойде в Сливен със съпругата си. Той бе мой личен гостенин. След като свърши ритуалът по откриване на експозицията, след като стигна края си и коктейлът за дошлите на откриването, Томата и Светла посетиха моя дом, където продължихме веселбата си на пищна трапеза. Заедно с тях аз поканих и живописеца Никифор Цонев със спътницата му Рилке, художничката Долорес Дилова и колегата Йордан Янков.
Вечерта беше неповторима –ведно с алкохола се лееха безспирно и думите на компанията, казани за наши и чужди творци. Помня добре през оная дълга нощ аз неуморно изваждах от депото картини от сбирката си. То се знае, сред тях изложих и всичко, което дотогава (1989 г.) бях закупил от Тома Трифоновски и Никифор Цонев.
Възторгът от показаното бе голям. Той от време на време се пресичаше от „заканата” на Рилке:
– Никифоре, ще те убия. Ама и тази картина ли си продал на Камен?
Никифор начаса я успокояваше:
– Не се гневи, жено! Ще ти нарисувам по-хубава.
Така стигнахме до зори. Когато нощта вече се отдръпваше, за да даде път на деня, компанията се разпръсна с обещанието към обяд да се събере отново на върха на кафенето на хотел „Сливен” – там на 17-тия етаж беше то. От него място се виждаше като на длан не само целият град, ами и велелепните масиви на Сините камъни, способни да вдъхновят сърцето на всеки творец.
След два дни Светлана и Тома Трифоновски отпътуваха за Враца 1997.SONY DSC

Томата в с.Галишча/родното място на майка му, баба Гена/ със своя роднина пред къща на 300 г. Годината е 2008г. Църквата в селото е под закрилата на Юнеско, тя е рисувана неколкократно от художника Драничево, Чехия, Унгария, България
Неговата биография е необикновена. Първите ѝ редове тръгват от Драничево, Костурско, Егейска Македония, откъсната някога от живата снага на майка България, минават за кратко през Албания, Чехословакия и Унгария, за да спрат най-после в Плевен и започнат своето възхитително роене, което ще изгради човешкия и творческия образ на Тома Трифоновски.
Колцина подрастващи притежават такава биография – страдалческа и борбена? Колцина като Тома Трифоновски успяват да покорят духовни върхове?
От този ранен кръг на скиталчество времето е съхранило една фотография на прокудени деца, приютени от стряха в Чехословакия. Там, в редиците им, е и 10-годишният Томи, с кепе, досущ като войнишките, със сиромашко яке, но с лъчезарно лице и пламенни очи. Снимката показва онова, което ще стори детето, когато порасне – ще оплоди българската съкровищница със силната си дарба.
Когато е в Унгария, бъдещият живописец попада на двама български студенти, които са запленени от рисунките му толкова много, че бързат да го заведат при своя педагог – и той да ги съзре и прецени.

Костур и Костурското езеро, откъдето Драничево е на 10 мнути път SONY DSC

 

Тоя човек е прославеният художник проф. Ендре Домановски. Той е възхитен от видяното, затуй отрупва с похвали и съвети момчето от Егейска Македония. И момчето, вече стигнало висотата на младеж, следва съвета на проф. Домановски – става студент в академията, но не в унгарската, а в българската. В нея учи и завършва монументално-декоративна живопис в класа на небезизвестния проф. Георги Богданов, от когото запаметява думи, потребни му в бъдещия път на творец.20
Тома Трифоновски се завръща в Плевен и разгръща сили в живописта. По онова време в този град живее и твори вече изгрялата надежда на българското изобразително изкуство Светлин Русев. Той, Светлин Русев, забелязва и се радва на дарбата на колегата си, който е четири години по-млад от него. Затуй подир десетилетия авторът на известната картина „Клетва” /Светлин Русев б.р./ще каже: „Тома Трифоновски започна като готов, завършен художник, в който декоративната простота и възрожденската чистота бяха съчетани с едно модерно разбиране за фо̀рмата. Живописта на Томата беше колкото българска, толкова и европейска, универсална и модерна, синтетична, чувствителна и топла и заедно с това – артистична и неземна като средновековна фреска. Тъжни момичета, като че ли слезли от иконите на старите зографи – с поглед отвъд, в някакъв бленуван свят, синтетични и прости натюрморти и плътни голи тела населяваха този дом, белязан с таланта на голямата и чистата живопис.” 21
И някога и по-късно творецът се домогва до свой почерк, на който е верен до сетния си дъх. Именно това откроява видният художествен критик проф. Димитър Аврамов, като казва за женските портрети на майстора: „(….)яйцевиден лицев овал със заострена брадичка, обрамчен най-често от права дълга коса, високо „горещо” чело (обикновено най-светлата част от лицето), изписани вежди, удължен „античен” нос, малка уста, „лебедова шия”.” 22
Името на талантливия автор магнетично привлича вниманието и на друг именит естет. И той го изтъква в свой обзор. 23
Ласкави са и отзивите, и рецензиите, които излизат изпод перата на утвърдени ценители на картинния мир, създаден от възпитаника на проф. Георги Богданов. 24,25
До тези имена поставям и името на Аделина Филева, която оценява много позитивно сътвореното от Трифоновски: „Композициите са ясни и изчистени. Формата и баграта стават носители на идейно-пластическите качества. Светът на неговите творби е изпълнен и населен с малко образи и предмети. Тези образи са монументални, но в същото време интимни. И едно голо тяло, един натюрморт, един портрет или пейзаж носят в себе си цяла вселена от чувства, история, философия, памет.” 26
И все в този ред на мисли трябва да подчертая най-същественото – неповторимостта на живописеца, безсилието на ония, които искат да епигонстват, ала не успяват. В това отношение много точен е изкуствоведът Димитър Грозданов в наблюденията и обобщенията си, породени от създаденото от бележития майстор: „(…)Томата беше ярък индивидуалист, не можеш да сгрешиш работите му, беше си изработил собствен стил. Нямаше последователи, защото трудно го имитираха и се отказваха. Малко са художниците като него, които стигат до лична иконография. Той изгради свой канон, изкуство от типа на средновековното, с абстрактен фон, гладък, космически…..” 27
Тези думи стигат на всички ония, които обичат и високо ценят творчеството на майстора с рядка участ, роден в село Драничево, Костурско, Северна Гърция, на 17 февруари 1937 г., за да расте във времето напред нашата възхита от онова, което той ни завеща с щедрото си сърце.

8.В църквата „Свети Георги”
Денят беше неделен, края на декември 2010 г. Аз вървях по „Хайдушката пътека” – златна част от сливенския балкан. Зелените корони на дърветата вече бяха изчезнали. Само добре виждащите очи можеха да съзрат тук-там неоткъснати листа, които красяха клоните като обеци на любава жена.
Изведнаж ехото на моите стъпки се пресече от гласа на безжичния телефон, окачен на кръста ми. Натиснах бутона и ясно чух познат глас:
– Тома Трифоновски починал. Прочетох тъжната новина в интернет.
Тутакси попитах:
– Кога се споминал?
– В съобщението не е казано – поясни моят близък човек, който ми поднесе станалото.
Скръбната вест ме натъжи до върха и назад, тя ме върна при безчет преживявания и светли разговори с Тома Трифоновски.
Прибрал се в къщи, побързах да подиря съпругата на живописеца Светлана, за да науча кога е склопил очи яркият създател на багри и цветни хармонии. И още – кога ще бъде погребението.
Светла ми извести, че Томата починал на 25 декември вечерта – шест дни преди да изтече 2010 г. Сетне тя ми каза и другото – деня и часа на опелото му в черквата „Св. Георги” в столицата, а подир туй – и самото погребение в Централните гробища.
Понеже времето беше твърде късо за тези неотменими неща, аз пътувах с нощен влак за столицата. Стигнал до нея, дълго се мотах, дордето купя цветя за мъртвия си приятел. И се озовах в знайния божи храм с петнадесетминутно закъснение. Точно това ме лиши от възможността да чуя траурното слово на акад. Светлин Русев.
Пропуснал важен момент от сбогуването с Томата, аз станах свидетел на голямата почит, която му отдадоха дошлите в черквата „Св. Георги”. Сред траурното множество бях и аз – печален и нажален.
И покрусен, разбира се.
От храма стигнах до Централните гробища, до оскъдния парцел песъчлива земя, отреден за гробове на умрели творци на културата.
Плиткият гроб, небрежно изкопан, прие бездиханното тяло на непрежалимия живописец Тома Трифоновски, без някой да отрони дума.
А думите бяха потребни. Защото на тази последна спирка на покойния в пътя му към Отвъдния свят, по установен обичай, се изричат с наранено сърце.
Явно, то не беше премислено./ Бележка редактора – прощалните слова и тържественито опело бяха в църкавата, където авторът е пристиганл за жалост със зъкаснение. Времето беше изключително студено и хората едвам стояха на краката си/

9.Пресата за последния час на художника
Когато изтекоха дни от онзи печален час, когато всеутешителната пръст прегърна Томата, аз реших да надзърна в страниците на по-големите вестници, за да разбера кой как е изплакал сълзите си по моя вече мъртав приятел.
И отброих изданията – те не бяха много, само три: Вестниците „Култура”, „Стандарт” и „Дума”. Крупният всекидневник „Дневен труд” не известява кончината на Тома Трифоновски – нещо, което е укоримо в живота на тази печатна трибуна, която винаги е показвала почит и уважение към наши духовни първенци, покосени от смъртта./Всекиндевникът публикува материал за кончината на Томата, включително и в интернет  издането си б.р. Съобщение имаше и по националната телевизия, както и множество публикации в интернет сайтовете и други български ежедневници и седмичинцци, но с различни дати и затова вероятно са убегнали на автора б.р./
Похвално място е отделил седмичникът „Култура” – публикуваната бележка е с некролозно звучене. Тя е пространна, наситена с биографични факти и с оценъчни моменти за делото на майстора: „(…) През годините, изтъква той, Тома Трифоновски е живял и творил в Плевен, Враца и София. Неговите женски портрети, голи тела и натюрморти са неизменна част от българския художествен живот на следващите няколко десетилетия до фаталната дата 25 декември 2010.(Има се предвид внезапната кончина на талантливия автор – К. В.)
За съжаление, вече няма да виждаме нови картини на художника, но ни остава утехата, че можем да продължим да се срещаме с дългогодишното му творчество, част от не една галерия в страната и множество частни колекции у нас и в чужбина.”28
„На 71 години почина художникът Тома Трифоновски, съобщава на читателите си „Дума”, прибягвайки до възможностите на хрониката. – Той е роден в костурското село Драничево в семейството на македонски българи.
(…) Той е един от водещите автори у нас в живописта от 70-те години на ХХ век до днес.”29
Трогателно и запомнящо е вниманието, което оказва вестник „Стандарт”. На скръбното събитие той посвещава малък подлистник, в текста на който отпечатва фотография на покойника и две репродукции на негови картини. И още – печатната трибуна вклинява в публикацията си ценните редове за читателите си: „Поклонението пред тленните останки на художника ще е днес в църквата „Св. Георги”, а погребението – от 15 ч.(аса) в алеята на творците в Централните софийски гробища.”
Току-що цитираните редове са свидетелство за високия професионализъм на „Стандарт”. Това не само трогва окатите люде, то е и важен урок по журналистика, който често не се уважава, къде от незнание, къде от прибързаност.
Отпечатаното от това издание привлича очите на читателя не само с обемността си, но и с подробности, които не са без значение за утрешния биограф на починалия. Ето убедете се сами: „Инфаркт отнесе Тома Трифоновски навръх Коледа. „Той нямаше време дори да разбере какво му се случва.
Не успя да се прости с никого, защото може би нямаше какво да му се прощава”, споделя болката си съпругата му Светлана. Последните думи, които тя и Томата са чули, са от негов приятел от Македонско: „Пази комитата, че малко останахме.” Когато ги чух и се обърнах, Томата падна, изведнъж и в негов стил – категорично”, разказва Светлана.(…)”30
И по-нататък за не по-малко важното след настъпилото злощастие: „(…) Осиротяха и хилядите момичета от картините, които топлят галерии и домове по цял свят. Те са по-български с вежди като гайтани, описва ги самият художник. Имаше и от славянската кръв, и от по-жарката – на тракийките, но всички челата им високи, а усмивките – сякаш са скрити. Душевното им излъчване пък е закодирано в колорита.(…)”31
Подир изказаните думи, изковали редовете на написаното, естествено идат и заключителните слова: (…) в ателието му има и две недовършени момичета – с недорисувани птици над челата им и слънца, които още се чудат дали да изгряват, или да залязват.
Тома по-добре да не залязват.
Почивай в мир!”32
10.Не плача за пари и имоти
Него вече го няма. След преселването му в Долната земя, до която не мога да достигна с мисъл дори, в живота ми зее празнина – тъмна и вледеняваща. За да я пропъдя от очите си, аз често взимам от сбирката си негова картина и тутакси потичат други часове, изпълнени със светлина – чиста и целебна. Понякога до мене достигат пак думите му, изречени с болка и тревога за Горната земя, за кората на която още се държа: „(…) Днес живеем вяло, безцветно и бездарно самотно. Не ни е виновно само безпаричието. Ей Богу, мисля си, че над нас е надвиснало някакво криворазбрано чувство за самосъхранение, което действа като бумеранг с обратна сила. Материалните придобивки и богатството ни разделиха още повече (…).
(…) Не плача за пари и палати – никога не съм бил алчен. Научил съм се да живея с малкото, но ме боли, че все повече губим човешкия си облик./Това е част от интервю пред в. Новинар, в рубриката Кабаре, от Валя Стоянова-2000г.б.р./
След неговите думи предлагам на читателите и моите думи, наредени в изложбената зала „Сирак Скитник” в Сливен, където бе показана частица от вдъхновеното му творчество, което диша, трепти и живее подир смъртта. 34

Advertisements

About trifoni

Svetlana Trifonovska is an investigative journalist who has worked in politics, the judiciary, business, tourism, agribusiness, food and wine and forests. Writes film script. Светлана Трифоновска е разследващ журналист, който е работил в сферата на политиката, съдебната власт, бизнеса, агробизнес, гори, вина, храни, туризъм и култура. Автор на филмови сценарий.
Галерия | Публикувано на Актуално. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s