„Има няколко толкова мощни арендатори, които всъщност прибират може би около една четвърт от евросубсидиите. Не , въобще не става дума за тези с по 100 или 200 хил. дка. Те са дребосъци на фона на тези мулти едри риби, някои от които орат по 1 млн. дка земя.”
България не е е била застрашена от зърнена криза и сега не е . Просто в България зърното винаги се е използвало за каузата, която развяват тихите революции- преврати. Да припомняме, че те се извършват от политици, но всъщност зад тях стоят икономически интереси е все едно да открием топлата вода. В България зърното в последните двадесет години винаги е било знамето , която се развява от недоволната „опозиция”. И не е случайно, че основните играчи в сектора са едни от най- крупните бизнесмени в страната, като при това тези хора са много далеч от светлините на рампата. Публична тайна е, че страната разполага с няколко толкова мощни арендатори, които всъщност прибират може би около една четвърт от субсидиите, които се полагат по директните плащания. Не , въобще не става дума за хора, които обработват по 100 или 200 хил. дка. Те са дребосъци на фона на тези мулти едри арендатори, някои от които орат по 1 млн. дка земя. Като сметнете само субсидите, които получават от директните плащания, веднатга става ясно за каква тиха, но безпрекословна и и непоклатимо железна власт става дума. Дори 1 млн. дка да умножим само по 20 лв, което е по- малко от помощите, които ще влязат по сметките им тази година прави 20 млн. лв.!Това са свежи пари, идващи направо от Брюксел !
Да, повечето от тях са свързани с мелниците и хлебопроизводството. Тогава за каква криза става дума, след като в тях е и зърното и брашното и ножа.
Другото любопитно е това, което започна да се случва в началото на сепетември миналата година. Тогава земеделският министър хвърли открито ръкавицита на бранша и обяви, че няма да търпи повече хляб боклук на пазара. Размаха пръст и предупреди, че след Нова година се захваща с качеството на насъщния!
На повърхността имаше известни брожения, като хората с авторитет в зърнения бранш подкрепиха идеята за хубав хляб, но нещата сякаш спряха дотук поне за нас зрителите.
Сред редиците на хлебопреработвателите пластовете обаче започнаха да се разместват, и най- едрите риби буквално размътиха водата на дъното, защото опасността, че ще им се развали десетгодишното густо без БДС започна реално да им разваля настроението. Трябва да припомним, че останахме без БДС по времето на управлението на сините именно под натиска на хлебопреработвателите. Те не го крият, напротив възмутено припомнят как станало и че сега има реална опасност да останат без тази благина.
Хронологията на събитията продължава и в средата на миналия декември от една от хлебарските асоциации нададоха вой, че през март ще останем без зърно и ще се видгнат цените на хляба. Тъй като на никой не му направи впечатление, най- малко на зърнопроизводителите, които знаеха, че има пшеница. Заплахата ни я подхвърлиха отново още в първия работен ден от новата година в централните новини на БНТ. На приливи и на отливи този проблем се опитват да го раздухват и да ни плашат с цените.
На страната на тези мераклии този път е световната зърнена криза и големите търговски вериги. Те играят зедно с едрите в хлебния бранш, на които е трудно да им се диктува на каква цена да си продават стоката и са почти равностойни пратньори с търговците.
О т веригите засегнати са средните и дребни родни производители, които едва дишат от унижение и смазващи условия, които им предлагат веригите. Така че срещу БДС за хляба имаме световна зърнена криза, любов по сметка между големите хлебозаводи и големите международни търговци. От другата страна са потребителите, дребните и средни бизнесмени, доколкото са останали в страната, и желанието на някои политици да направят нещо за храните, та дори мотивите да са чисто рейтингови. Важен е резултатът!
Светлана Трифоновска
trifoni
Кактус 